Телевизията и агресията при децата

Трудно е да си представим живота без телевизия и компютри, мобилни телефони и всякакви чудеса на техниката. Много деца се научават да работят със сложните дистанционни устройства и смартфони доста преди третия си рожден ден. Някои се справят чудесно с техниката, но са неспособни да направят самостоятелно изказване или да отговорят на зададен въпрос.

В много домове телевизията е част от установената игра преди лягане. Малко родители знаят, че гледането на телевизия преди лягане може да наруши детския сън.

Родителите се опитват да следят децата да не гледат прекалено жестоки неща, но е трудно да се избегнат всички страшни образи или такива, които дават пример за агресивно поведение. Децата обичат да имитират героите от филмите и предаванията и неволно може да проявят насилие върху приятелите си. Какво да направят родителите?

През изминалите едно-две десетилетия експертите са прекарали много време в изучаването на ефектите от насилието по телевизията и насилието от видео и компютърните игри върху малките деца. Проучванията откриват смайващи доказателства, свързващи излагането на деца на медийно насилие с насилствено и агресивно поведение по-късно в живота.

Децата научават много за поведението и отношенията като имитират другите. Не забравяйте, че малките деца не могат да различават реалност от фантазии, както по-големите деца и възрастните. Също така е много по-вероятно те да имитират агресивно поведение, особено агресия, която остава ненаказана, или се извършва в името на “доброто” (както в анимационните филмчета или в игралните филми със супергерои). Децата, които виждат насилие на екрана, е по-малко вероятно да развият съчувствие към другите; все пак, ако хората на телевизора са застрелвани, ритани и удряни и са добре (а обикновено те са), какъв е проблемът? Както едно детенце обяснило на баща си: “Аз само го убивах.”

Най-добрият начин да се справите с ефекта от телевизионното и видео насилие е да го ограничите и да говорите много с детето. Гледайте заедно предавания или игри, като се стараете да му предадете ценностите, които искате да усвои. Гледането на телевизия насърчава пасивността; критичното мислене и любознателността се появяват там, където има диалог. Дайте на детето да разбере- любезно и категорично, че ритането, бутането или удрянето не са приемливи и че истинските хора ги боли, когато ги ритат или удрят. Най-важното е да ограничите времето, което детето прекарва пред екрана и да го заместите с активна игра и разговор. Ако гледате нещо, питайте го какво вижда да се случва в дадено предаване и обсъдете дали тези действия са подходящи. Насърчавайте го самото то да поставя под въпрос това, което вижда.

Няколко съвета, как да ограничим времето пред телевизора:

• Изключвайте телевизорът по време на семейни вечери и разговори;
• Не слагайте телевизор в детската стая, нека всички заедно гледате телевизия и да обсъждате кога и какво да гледате;
• Позволете на детето да гледа интересно филмче, но в ограничено време. Нека свободните му часове са запълнени с активна игра, време навън, разговори с вас и приятели;
• Прекарвайте време в изграждане на истинска близост с детето си. Интересувайте се какво харесва, помогнете му да изучава света около себе си.

Източник: “Positive discipline for preschoolers & for their early years- raising children who are responsible, respectful, and resourceful”, Jane Nelsen, Cheryl Ervin, and Roslyn Duffy

Телевизията може да окаже вредно влияние и върху експресивната страна на речта. В практиката си съм имала случаи на деца, които прекарвайки по няколко часа пред екрана и гледайки анимации по т.нар. Бейби TВ, имат разбиране, но не и добре развита устна реч. Когнитивните процеси, както и фината моторика също са засегнати. Заучаването на отделни английски думи, но неусвояването или смесването с родните, води до объркване и хаус в детския речник. Често възниква езиково изоставане, което задължително се терапевтира от логопед. Препоръчвам минимален престой пред екрана, много игри за мислене, памет, внимание, фина моторика, цветово разпознаване и назоваване, обогатяване на пасивен и активен речник- чрез слушане на приказки, подреждане на истории в картинки, разговори над сюжетна картина, измисляне на разкази, домашен театър с кукли и игри навън, които ще спомогнат за хармоничното развитие на детето.