За децата светът е вълнуващо и обаятелно място, особено когато проявяват повече инициативност и повече физически и интелектуални способности да изследват. Полезно е, възрастните да насърчават децата си, когато срещат предизвикателство. Родителите демонстриращи вяра в способностите на децата да усвоят нови умения, ги подпомагат наистина да го сторят.
Дете, което не е поощрявано да бъде инициативно, понякога развива манипулативни умения. Това е детето, което се оттегля безпомощно и настоява вие да направите всичко вместо него. Вместо да каже “Мога да го направя!”, то търси принадлежност и значимост, като казва “Не мога”. “Не може” да отиде до колата, “не може” да си обуе чорапите и “не може” да си събере играчките. Често детето плаче, с цел да постигне това, което е решило. Добре е, родителите да го оставят да изрази чувствата си, но да не отстъпват. Може да използват следните думи: “Знаем, че това е разочароващо и си разстроен/а. Може да тъжиш, колкото дълго прецениш. Ела при нас, когато приключиш и си готов/а да го сториш.” Децата трябва да знаят, че наистина държите на думата си и че ще следвате казаното любезно, но категорично. Децата “следват” любезните, строги и последователни действия повече, отколкото думите.
Насърчаването на инициативността е трудна задача, именно защото родители и педагози я намират за несъвместима с дисциплината. Въпреки това, ние възрастните, можем да помогнем за развитието на детската увереност, като предоставяме възможности, време и свобода на децата да правят нещата, които искат и могат. Когато получават подкрепа, те се учат да вярват в себе си.
Когато казваме, че инициативността трябва да бъде насърчавана, нямаме придвид, че трябва да му се позволява да прави всичко, което му хрумва. Детето се нуждае от сигурни граници, в рамките на които да изследва, да експериментира и да се учи да развива вярата в собствените си качества и способности.
Насърчението към децата отправяйте с конкретни похвали: “Браво! Много добре си нарисувал тази къща! А кой живее в нея?” По този начин детето ще се предразположи към разговор и ако реши ще разкаже повече за рисунката си. “Дал си всичко от себе си! Можеш ли да нарисуваш още картини с къщи?”
Думата окуражаване има френски корен, който означава “давам сърце на”. Окуражаването помага на детето да проявява смелост: смелост да се учи и расте, смелост да допуска грешки и да ги поправя, смелост да развива социални и житейски умения.
Разкажете в коментар – Как окуражавате успехите на вашето дете? Какви предизвикателства срещате в общуването с него?
Идеи за статията: Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст, Дж.Нелсън, Ч.Ъруин, Р. Ан Дафи, С., Инфодар, 2017.
Илюстрации: Laura Hughes
Здравейте! Благодаря за хубавите статии и съвети! Синът ми е на 5 години и напоследък го стимулирам освен с похвали и със стикери емотикони. Събира ги и ги лепи в един тефтер. Много е щастлив, когато страничката се напълни с усмихнати личица 🙂
Чудесна идея, Мария!