Малките деца и лъжата. Как да се справим, ако детето ни лъже?

Родителите често задават следния въпрос: “Как да се справя с лъжите на четиригодишната ми дъщеря/син? Тя/той ме лъже за дребни неща.”

Специалистите по Позитивно възпитание отговарят, че децата може да “лъжат” по най-различни причини. Понякога са объркани какво е истинско и какво не. Може да лъжат, защото се нуждаят от одобрение и не искат да признаят, че са направили нещо нередно. Понякога искат да избегнат последиците от действията си. (Възрастните лъжат по същите причини.)

На четири години повечето деца могат да разберат, че поведението им има определени последици, но все още нямат нужната зрелост и преценка. Все още се нуждаят повече от поучение, отколкото от дисциплина. Ако дъщеря ви или синът ви подозират, че погрешният избор и грешките ще им донесат наказание или мъмрене, те няма да искат да ви кажат истината.

Децата не са родени със способността да различават истината от лъжата и няма автоматично да започнат да ценят честността. Родителите трябва да ги научат на тези ценности, защото доверието и истината са важни. Все пак не очаквайте от децата да разберат това, докато са малки.

Повечето деца (и повечето възрастни) лъжат от време на време. Помнете, че грешките са неизбежни- особено кагато си на четири- и ако те се приемат като възможност за учене, а не като грях или провал, не са толкова страшни. Ако искате детето ви да бъде честно, трябва да умеете да слушате, да не го засрамвате или наказвате и да работите заедно върху реакциите му, когато възникне проблем. Когато едно дете излъже и го напляскат, изпратят го в ъгъла или го засрамят, то ще си направи нежелани изводи. Наказанието действа само привидно; обикновено то създава деца, изпълнени със страх или опитващи се да се измъкнат от отговорността за действията си.

Чуйте преживяванията на един баща със синът му, който се опитва да излъже:

Колин не е изненадан, че на кухненския под има счупено яйце. “Хей- провиква се той с раздразнение, – кой счупи това яйце?”. Четиригодишният Сам спокойно отговаря: “Един алигатор”.

Колин знае, че в Канзас алигатори няма. Иска да намери начин хем да се справи със ситуацията, хем да обясни на Сам колко е важно да се казва истината. “Алигатор ли!- възкликва той.- Оранжев ли беше? Мисля, че току-що го видях пред къщата.” Сам се разсмива и се съгласява, че алигаторът е бил оранжев. Колин също се разсмива и казва: “Просто се преструвам, че е имало алигатор. Зная, че тук няма алигатори.” После предлага да почистят заедно счупеното яйце, защото така ще имат възможност да поговорят, докато работят.

“Сам, ти уплаши ли се, че ще ти се развикам за яйцето?” Сам свежда поглед и бавно кима. Колин променя гласа си и възможно най-нежно казва: “Зная, че е примамливо да обвиниш алигатора или да измислиш нещо, което всъщност не се е случило. Но за теб е важно да знаеш, че можеш да ми кажеш истината дори когато си уплашен. Знаеш ли защо е важно да се казва истината?” Сам клати глава. Колин разрошва косата на сина си. “Искам да мога да вярвам на думите ти, синко. Обичам те много и искам да знам, че когато ми кажеш нещо, то наистина се е случило.”

Сам го поглежда и бавно казва: “И аз те обичам, татко. Само се преструвах.”

Колин казва: “Да, знам, че се преструвахме и понякога това е забавно. Но е важно да знаем, че можем да казваме истината. Преструваме се когато съчиняваме истории заедно. Лъжем, когато използваме дадена история, за да не признаем, че сме сгрешили.”

Сам вероятно ще трябва да усвоява този урок и друг път. Със сигурност ще допуска още грешки, преди да усвои идеята за честността.

Колин можеше направо да го попита дали е бил уплашен, или да каже: “Сам, виж как се е изцапал подът от това счупено яйце. Какво да направим? Можеш ли да го почистиш сам, или искаш да ти помогна?”

Когато премахнем страха и убедим децата, че ги обичаме, ще ги научим да казват истината.

Как да реагираме на лъжата?

Ето няколко предложения какво да правите, когато детето ви “излъже:

• Участвайте и вие, като се преструвате заедно с него, преувеличавате историята и я правите смешна и абсурдна.
• Съсредоточете се върху решенията, а не върху вината. Вместо да питате кой го направи, попитайте детето дали има нужда от помощ да почисти и дали има идеи как да реши проблема.
• Когато подозирате в лъжа, заявете го: “Това ми прилича на измишльотина. Чудя се каква ли е истината.”
• Проявявайте съпричастност към детето. Попитайте дали се бои да си признае, че е направило беля. Уверете го, че всички понякога се боим.
• Обяснете защо трябва да поемем отговорност за действията си: “Всички грешим, но когато обвиняваме други, дори въображаеми хора, това не ни освобождава от отговорност за стореното.”
• Обяснете значението на доверието. Помогнете на детето да види връзката между казването на истината и вярата на околните в това, което то говори.

Всеки допуска грешки, бъдете толерантни към грешките на детето си.

Припомнете си кога ви се е налагало да излъжете в детските си години и как сте се чувствали? Коя е най-забавната лъжа, която казахте на родителите си? За какво ви лъжат вашите деца сега? Споделете случките си и вашия опит в коментарите под публикацията.

Източник: “Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст”, Джейн Нелсън, Черил Ъруин и Рослин Ан Дафи, ИнфоДар, С., 2017.

Илюстрации: Monique Dong, Pinterest