Как да помогнете на детето си да разпознава чувствата и да се справя с тях? Как да научим детето да преодолява гняв и агресия?

В днешно време всички сме изложени на голям стрес и често в емоциите ни присъства гняв и агресия към нещо или някой. Но ние като възрастни, съумяваме да ги преодолеем и да продължим мотивирано и спокойно напред. Децата невинаги успяват да се преборят сами и имат нужда от специална помощ. Като логопед, често използвам и психологически похвати, за да редуцирам стреса и гнева, с който идват някои деца. Позитивното отношение и приканването към споделяне, помагат детето да се успокои и концентрира.

Обобщих няколко начина, по които можете да помогнете на детето да изследва и да изразява силни емоции.

/От “Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст”, Джейн Нелсън, Изд. ИнфоДАР, София, 2017г./

  • Приканете детето да нарисува емоцията. Има ли цвят? Звук?
  • Помолете детето да използва думи, а не действия, за да изрази какво чувства. Повечето деца не съзнават чувствата си и може да им липсват думи да ги опишат точно, за това опитайте да им задавате въпроси, които изискват отговор с “да” или “не”: “Изглежда си ядосан и искаш да си отмъстиш.” “Трудно ли ти е да сдържаш гнева си?” “Когато не получаваш това, което искаш, се ядосваш толкова много, че чак е непоносимо, така ли?” Когато отгатнете чувствата на детето си, то ще изпита облекчение, че е разбрано.
  • Можете да използвате табличка с принтирани емотикони или стикери с емотикони, която да използвате за онагледяване на емоцията на детето. “Някое от личицата показва ли как се чувстваш в момента?”
  • Предложете приемлив начин за справяне с гнева. Това може да е чрез физическо изразяване- тичане из двора, удряне на надуваема играчка, даже да се преструва на свиреп динозавър. (Бъдете до него, за да обсъждате тези силни чувства, докато то ги изразява.) В някои детски градини имат “кутия на гнева”- кашон, където ядосаното дете може да отиде, да скача или вика, когато му се наложи. Играта с пластилин също помага за освобождаване на емоциите и възстановяване на спокойствието.
  • Научете детето на техника за бавно дишане. Това би било полезно и за нас, възрастните. Упражнявайте вдишване и издишване, като броите бавно до 4 всеки път когато поемате и изпускате въздух. Направете го няколко пъти.
  • Използвайте кукли, с които чрез игра, детето да изрази емоциите и чувствата си.

Гневът не е единствената проблемна емоция, с която децата трябва да се научат да се справят. Когато слушат активно, когато отделят време да разбират и прилагат някои от горните идеи, възрастните- родители, психолози и логопеди, могат да помогнат на децата за справяне със завистта, страха, тъгата и всички останали емоции, които са част от човешкото съществуване.

Психическото и езиково развитие на детето, неговите умения за комуникация и учене, са зависими от уменията му да се справя с емоциите си и да постига успехи. Тази не лека задача трябва да бъде подпомогната от родител, логопед, психолог, от цялостното обкръжение.