Напоследък все повече се говори за емоционална интелигентност. Какво всъщност емоционалната интелигентност? Под емоционална интелигентност се разбира способността, или умението, да се възприемат оценяват и управляват собствените емоции, както и да се разграничават различните емоции, да се назовават и определят правилно, да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението. При децата тази емоционална интелигентност, може да се изразява, в способността да контролират по-добре собствените си емоции, да разбират по-добре емоциите на околните и да се адаптират много по-лесно в непозната среда, сред непознати хора. Децата имат по-изразена способност да усещат емоциите и състоянията на околните хора. Когато работим с деца и когато общуваме с деца, трябва максимално да бъдем усмихнати и позитивни, за да предадем приятно чувство у детето по време на диагностиката или терапията, която се извършва. По този начин то се успокоява и адаптира много по-лесно. Усеща приемащото поведение и е кооперативно при изпълнение на игрите и заложените цели в заниманията.
Много родители и специалисти се чудят, как да спомогнат за доразвиването на емоционалната интелигентност у детето. Започнете да прилагате основни стъпки всеки ден, след което ще последват и резултати. Като начало, покажете че разбирате гледната точка на детето и проявете емпатия. Всички знаем, колко е приятно, някой да прояви разбиране към позицията ни по някакъв начин. Позволете на детето да даде израз на емоциите си, дори ако сте поставили граници на действията му. Детето има право на своите чувства. Това, от което се нуждае, е да го насочите към по-добър начин да ги изрази. Откликнете на потребностите и чувствата, които са причина за проблемното поведение. Непослушанието е сигнал за силни чувства или неудовлетворени потребности. Ако не обърнете внимание на тези чувства и потребности, те просто ще избухнат по-късно, провокирайки проблемно поведение. Вместо да се карате на дете, което не слуша или се прави на разсеяно, бихте могли да му кажете: “Тази сутрин имаш затруднения. Това, че започна училище е забавно, но ти липсва времето с мама. Ще съм тук да те взема, веднага щом свършат часовете- ще се гушкаме и ще си играем, ще прекарваме специално време заедно, нали така?”
Когато не можете да изпълните някое негово желание, покажете разбиране и го задоволете чрез въображаемо осъществяване на желанието. Удивително е, колко често можете да намерите изход от задънена улица, давайки на детето си това, което желае във въображението. Това е така отчасти, защото показвате, че наистина ви е грижа за желанията на детето ви, но има и друга очарователна причина- това да си представим, че желанието ни се изпълнява действителност, ни задоволява към момента. При сканиране на мозъка се вижда, че той наистина изпитва задоволство. Изпълнявайки въображаемо желанието на детето си, намалявате неотложността на изпълнението му и така детето проявява повече готовност да приеме други алтернативи. “Иска ти се да си беше хапнал бисквитка. Обзалагам се, че веднага можеш да налапаш 10 бисквити! Няма ли да е страшно вкусно!” След това намерете начин да удовлетворите по-съществената потребност. “Мисля, че си гладен! Почти е време за вечеря, но виждам, че не можеш да чакаш! Да намерим нещо за хапване, което е здравословно и ще те накара да се чувстваш по-добре!”
Опишете ситуацията така,че детето ви да вникне в емоционалното си преживяване. Когато детето ни е под влиянието на емоциите, то действа под контрола на дясното полукълбо на мозъка си. Тези емоции трябва да бъдат осъзнати и изживени, иначе ще го объркат. Първата стъпка в насочването на емоциите, е винаги да проявим емпатия към чувствата на детето си. Но тогава е нужно да включим в процеса и лявото, боравещо с логиката, полукълбо на мозъка. Това помага на детето да открие смисъл на случващото се, за да не се чувства просто оставено на благоволението на емоциите, които го заливат. За да направите това, назовавайте чувствата: “Много си разочарован!” Разказвайте истории: “Да, точно така!Когато отидохме при зъболекаря, ти отначало се страхуваше и отказа да си отвориш устата, но хвана ръката ми и беше много смел. А зъболекарят каза, че си миеш много добре зъбите!”
Друго което трябва да направите, е да го научите да разрешава проблемни ситуации. Повечето пъти след като децата усетят, че емоциите им са разбрани и приети, тези чувства са като заряд и започват да се разсейват. Това дава възможност за решаване на проблемите. Понякога децата могат да се справят сами, понякога имат нужда от помощта ви за да потърсят решения, но не се поддавайте на порива си да решите проблема вместо тях. Това изпраща на детето ви посланиетой че не вярвате в способността му да се справя само. За децата ролевата игра е начинът, по който асимилират преживяното. Почти всеки ден всеки един емоционален проблем на детето ви, може да бъде изигран. Полезно е за регулиране на поведението. “Днес си като Супермен! Толкова си силен! Можеш ли да ми помогнеш да бутаме пазарската количка внимателно между рафтовете?” А когато забележите, че започва да се налага някакъв негативен модел, влизате в роли. Можете да предложите варианти за игри, в които детето ще си представи колко е смело, внимателно, добро с околните. Децата обичат да помагат и когато ги помолите, най-вероятно ще се отзоват на помощ, ако наистина го усетят като молба.
Вдъхновение за статията: Д-р Лаура Маркам, “Спокойни родители, щастливи деца”, 2019.
Илюстрации: Pinterest, Манон Де Джонг