Как да накараме детето да ни слуша? Как да постигнем добра комуникация с детето?

Как да накараме детето да слуша какво казваме? Този въпрос вълнува родители, но и специалисти. Замислете се кога вие слушате другия? Не е винаги, нали? Децата също мислят за много неща и понякога това, което казва родителят или учителят, не е в техните приоритети. Самото слушане, често всъщност е изпълняване на нещо, което казваме на детето, някакъв вид инструкция или обяснение.

Не започвайте да говорите, преди да сте насочили вниманието на детето върху себе си. Снишете се до неговото ниво и леко го докоснете. Погледнете го в очите. Изчакайте, докато погледне към вас. След това започнете да говорите. Ако по някаква причина не можете да направите това-ако сте в колата например, -уверете се, че сте привлекли вниманието му, като го попитате: “Мога ли да ти кажа нещо?

Не повтаряйте едно и също. Ако сте задали един въпрос веднъж и не сте получили отговор, просто не се повтаряйте. Значи вниманието на детето ви е другаде. Върнете се към първата стъпка.

Изразявайте се с по-малко думи. Честа грешка е да разводняваме посланието си и да губим вниманието на децата, като сме твърде многословни. Когато давате инструкции, използвайте възможно най-малко думи.

Погледнете от неговата гледна точка. Как бихте се почувствали, ако се занимавате с нещо, което обичате, а съпругът ви, или някой друг, ви нареди да спрете и да започнете да правите нещо, което не ви е важно? Ще помогне много, ако можете да приемате гледната точка на детето си: “Знам, че е трудно да спреш да играеш сега, мило..но трябва да…..”

Включете го в решенията. Никой не иска да слуша някого който само нарежда. Говорете с мек тон и давайте възможност за избор: “Време е за къпане. Искаш ли да се къпеш сега, или да отидем след пет минути? Добре, пет минути и без да се караме? Да си стиснем ръцете!

Успокоявайте, не възпламенявайте. Когато сме по-емоционални, децата насочват вниманието си към нашите емоции и забравят за посланието. Поемете дълбоко въздух и се опитайте да сте спокойни. Нека заедно намерите решение на проблема.

Създайте установен ред. Колкото повече рутинни дейности успеете да въведете, толкова по-рядко ще се налага да влизате в ролята на старшина. Идея е, да направите снимки, на които детето извършва рутинните задължения и да ги залепите на малък плакат. С времето то ще поеме своята отговорност към тях. Ролята ви ще се ограничи само до задаването на въпроси: “Какво още трябва да свършиш, преди да излезеш от вкъщи? Да проверим графика.

Бъдете пример за активен слушател. Слушайте докато детето ви разказва как е преминал денят му, не поглеждайте в телефона или компютъра. Ако наистина искате детето да ви слуша, преустановете заниманията си и го изслушайте.
Комуникацията с детето е особено важна. Подкрепяйте го в решаване на проблемите му, създавайте здрави доверителни връзки. Когато сме позитивни и спокойни, уверени в позициятя си, но с определени искания към детето, то ще чуе какво му казваме и какво очакваме от него. Ние също трябва да оправдаем очакванията на децата и да ги накараме да се чувстват значими и разбрани.

Срещате ли предизвикателства в общуването си с детето? Споделете вашите впечатления! Опитахте ли някоя от стъпките? Препоръчайте съветите на приятели!

Източник: Peaceful parent, Happy kids, Dr.Laura Markham, 2012

Илюстрации: Paschal Campion, Monique Dong